Преди 2000 години римската държава владеела по-голямата част от земите на Европа. Местните племена и народи често правели опити да изгонят завоевателите, затова римляните строяли укрития и крепости в които да защитават войската и провизиите им. Точно тогава по онова време, неизвестен римски стратег е забелязал над древното селище Фехервар, елипсовидната скална тераса заобиколена от непристъпни червено обагрени скали. Отвесните масиви са били естествена преграда срещу евентуално нападение и е трябвало да се издигне защитна стена само от западната страна на възвишението. Така е била създадена огромната /за средновековните представи/, над 10 акра трудно превзимаема крепост. През дългите години на съществуването си, крепостта е била владение на различни завоевателски армии. Тъй като, са оценявали високо нейното значение за района, всеки който е покорявал крепостта е правил поправки и подобрения в укреплението, което до средата на ХIII век вече е имало функциите на отбранително, наблюдателно, охранително и съобщително съоръжение. Така няколко господстващи през вековете нации, са оставили своя архитектурно-строителен и културен отпечатък между стените на уникалната Белоградчишка крепост.